Луню(1)

Дафа(2) е мъд­рост­та на Съз­да­те­ля. Той е ос­но­ва­та на сът­во­ре­ни­е­то на Не­бе­то и Зе­мя­та, на съз­да­ва­не­то на Все­ле­на­та. Той об­х­ва­ща всич­ко, от най-мик­рос­ко­пич­но­то до най-не­о­бят­но­то, като има раз­лич­ни про­яв­ле­ния на раз­лич­ни­те нива на кос­ми­чес­ко­то тяло. От дъл­би­ни­те на мик­ро­кос­мо­са до там, къ­де­то най-мал­ки­те час­ти­ци се по­я­вя­ват за пър­ви път, има нива след нива от без­б­рой­ни час­ти­ци, ва­ри­ра­щи от ми­ни­а­тюр­ни до ог­ром­ни, дос­ти­гай­ки до тези от по­вър­х­нос­т­ни­те нива, ко­и­то чо­ве­чес­т­во­то поз­на­ва – ато­ми, мо­ле­ку­ли, пла­не­ти и га­лак­ти­ки – и до дори по-го­ле­ми, като час­ти­ци от раз­лич­ни раз­ме­ри об­ра­зу­ват жи­во­ти от раз­лич­ни раз­ме­ри и све­то­ве от раз­лич­ни раз­ме­ри, ко­и­то се раз­п­рос­ти­рат нав­ся­къ­де из кос­ми­чес­ко­то тяло. Жи­во­ти­те на вся­ко от раз­лич­ни­те нива на час­ти­ци въз­п­ри­е­мат час­ти­ци­те от след­ва­що­то по-го­ля­мо ниво като пла­не­ти в сво­и­те не­бе­са и това е така ниво след ниво. За жи­во­ти­те на вся­ко ниво на Все­ле­на­та това из­г­леж­да, че про­дъл­жа­ва без­к­рай­но. Дафа е съз­дал също вре­ме­то, прос­т­ран­с­т­во­то, мно­гоб­рой­ни­те фор­ми на жи­вот и всич­ко съ­щес­т­ву­ва­що; няма нищо не­об­х­ва­на­то, няма нищо про­пус­на­то. Всич­ко това са кон­к­рет­ни про­яв­ле­ния на раз­лич­ни нива на ха­рак­те­рис­ти­ка­та на Дафа – Джън-Шан-Жен(3).

Кол­ко­то и да са нап­ред­на­ли чо­веш­ки­те сред­с­т­ва за из­с­лед­ва­не на Все­ле­на­та и жи­во­та, по­лу­че­но­то поз­на­ние е ог­ра­ни­че­но до оп­ре­де­ле­ни час­ти на това прос­т­ран­с­т­во, на­ми­ра­що се на нис­ко ниво във Все­ле­на­та, къ­де­то съ­щес­т­ву­ват чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. По вре­ме на мно­го ци­ви­ли­за­ции, пред­шес­т­ва­щи ис­то­ри­я­та, чо­ве­чес­т­во­то е из­с­лед­ва­ло дру­ги пла­не­ти, но кол­ко­то и ви­со­ко или да­леч да е ле­тя­ло, то ни­ко­га не е ус­пя­ва­ло да на­пус­не из­ме­ре­ни­е­то, в ко­е­то съ­щес­т­ву­ва. Ис­тин­с­ка­та кар­ти­на на Все­ле­на­та ни­ко­га няма да бъде дейс­т­ви­тел­но поз­на­та от чо­ве­чес­т­во­то. Ако един чо­век иска да раз­га­дае за­гад­ки­те на Все­ле­на­та, вре­меп­рос­т­ран­с­т­во­то и чо­веш­ко­то тяло, той тряб­ва да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва по пра­ве­ден Фа(4) и да дос­тиг­не ис­тин­с­ко прос­вет­ле­ние, по­ви­ша­вай­ки ни­во­то си на съ­щес­т­ву­ва­не. Чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не нрав­с­т­ве­на­та му същ­ност също ще се по­ви­ши и ко­га­то за­поч­не да раз­г­ра­ни­ча­ва на­ис­ти­на доб­ро­то от на­ис­ти­на зло­то, ху­ба­во­то от ло­шо­то и пре­ми­не от­въд чо­веш­ко­то ниво, той ще види и ще вле­зе в до­сег с ре­ал­ност­та на Все­ле­на­та и жи­во­ти­те на раз­лич­ни нива и в раз­лич­ни прос­т­ран­с­т­ва.

Чо­веш­ка­та из­с­ле­до­ва­тел­с­ка дей­ност е зад­виж­ва­на от тех­но­ло­гич­на­та над­п­ре­ва­ра, из­пол­з­вай­ки като пре­текст по­доб­ря­ва­не­то на ус­ло­ви­я­та на жи­вот. И в по­ве­че­то слу­чаи това е ба­зи­ра­но на от­х­вър­ля­не­то на бо­жес­т­ве­но­то и изос­та­вя­не­то на чо­веш­ки­те мо­рал­ни нор­ми на въз­дър­жа­ност. Имен­но по тази при­чи­на ци­ви­ли­за­ци­и­те от ми­на­ло­то мно­гок­рат­но са се сб­лъс­к­ва­ли с уни­що­же­ние. Из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та дей­ност също е не­из­беж­но ог­ра­ни­че­на до този ма­те­ри­а­лен свят и ме­то­ди­те ѝ са та­ки­ва, че един обект няма да бъде изу­ча­ван, до­ка­то не бъде приз­нат. Но вслед­с­т­вие на това, че хо­ра­та са от­х­вър­ли­ли бо­жес­т­ве­но­то, те ни­ко­га не се ос­ме­ля­ват да се до­кос­нат до не­ща­та, ко­и­то са не­о­се­за­е­ми или не­ви­ди­ми в чо­веш­ко­то прос­т­ран­с­т­во, но ко­и­то на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ват обек­тив­но и дейс­т­ви­тел­но се про­я­вя­ват в ре­ал­ност­та на чо­веш­кия свят – неща като ду­хов­ност, вяра, бо­жес­т­ве­но сло­во и чу­де­са.

Ако чо­ве­чес­т­во­то е спо­соб­но да из­ви­си по­ве­де­ни­е­то и мис­ле­не­то си, като ги из­г­ра­ди вър­ху нрав­с­т­ве­ни цен­нос­ти, ще бъде въз­мож­но ци­ви­ли­за­ци­я­та на чо­веш­ко­то об­щес­т­во да про­съ­щес­т­ву­ва дъл­го вре­ме и дори чу­де­са да се слу­чат от­но­во в чо­веш­кия свят. Мно­го пъти в ми­на­ло­то в този свят са се по­я­вя­ва­ли кул­ту­ри, ко­и­то са били на­по­ло­ви­на бо­жес­т­ве­ни и на­по­ло­ви­на чо­веш­ки, и са по­ма­га­ли на хо­ра­та да дос­тиг­нат до ис­тин­но раз­би­ра­не за жи­во­та и Все­ле­на­та. Ко­га­то хо­ра­та по­каз­ват по­до­ба­ва­що­то ува­же­ние и по­чит към про­яв­ле­ни­е­то на Дафа в този свят, те, тех­ни­ят ет­нос или тях­на­та на­ция ще се рад­ват на бла­гос­ло­вии, чест и сла­ва. Кос­ми­чес­ко­то тяло, Все­ле­на­та, жи­во­тът и всич­ко съ­щес­т­ву­ва­що са съз­да­де­ни от Дафа на Все­ле­на­та. Все­ки жи­вот, кой­то се от­к­ло­ни от него, е ис­тин­с­ки пок­ва­рен. Все­ки мир­с­ки чо­век, кой­то е спо­со­бен да бъде в съ­от­вет­с­т­вие с него, е ис­тин­с­ки до­бър чо­век и това ще му до­не­се въз­наг­раж­де­ния, щас­тие и дъл­го­ле­тие. И все­ки са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, кой­то е аси­ми­ли­ран с него, е прос­вет­лен – бо­жес­т­ве­но съ­щес­т­во.